Душевен ритъм

Днес сутринта го чух по радиото и открих, че това е ритъмът на денят ми…Едно от най-добрите парчета на най-добрата група:

http://www.vbox7.com/play:f5b3de2f

 

Болежки

Много е неприятно да страда тялото ти от каквито и да е болежки. През тази седмица съм погълнала толкова лекарства, колкото през целия си живот не съм изпила!!! Соломоновите острови ми се разминаха, но явно успяха да ме размекнат за този модел на грип. Повали ме, мамицата му! Накара ме да взема първите три дни болнични в живота ми!!! Имах усещането, че съм глътнала два таралежа и гърлото ми аха-аха да се разцепи. Хванах го навреме и след няколко спечелени рунда с хапове спечелих и мача, засега Вседствие на лечението ми от вирусната инфекция от понеделник ме зъмъчиха и жестоки циститни болки. Айде пак антибиотик, чайове до накисване…но овладях и тази ситуация. Да си призная честно снощи докато обикалях в квартала около 20ч. по кварталните магазинчета да търся храна за трите котенца в къщи, усетих по гърба ми драскащите нокти на ново настиване. Проплаках по телефона на любимия и явно съм звучала доста нещастно и подсмърчащо. Прибрах се в къщи със заветния пакет и надеждата да изпия горещ чай след топъл душ. Даже не забелязах тримата гладници. Виден ме посрещна на вратата, грабна торбата от ръцете ми, съблече ме бързо и ме въведе в банята, където ме очакваше гореща вана с интимно осветление на ароматни свещи. Докато успея да се съвзема от изненадата и приятното усещане, което се разливаше с топлинта по тялото ми той почука на вратата и влезе с леко охладена чаша бяло вино, целуна ме по челото и излезе като ме остави онемяла от възхита…Плувах в мечти, сънища, реалност - всичко се сля в едно. Без болка, без болести, без мъка. Само една топлота. После вкусна вечеря и минутки за гушене и приятни приказки. И лекичко отплувахме от реалния към вълшебния свят на сънищата, сгушени един вдруг. Сега вече нищо не може да ме разболее!

Благодаря ти!

 

На село

Не съм от щастливците, които имат баби и дядовци на село. Градско чедо съм, нямам нито баба нито дядо живи. Израстнала съм по градските улици и ги обичам и се чувствам добре тук. Но приятелят ми има дядо в с.Крушево, Първомайско. Вече втори уикенд прекарваме по ден-два там. Къщата е хубава, но градината е още по-хубава. Селото не е планинско, но по това време на годината е чудно. Сега природата и тя като мен се прозява , но в града някак си не можеш да го усетиш. А там направо го чуваш. Сутринта, когато още е тихо и само птиците в клоните на дърветата в двора оживено обсъждат предстоящите дневни разходки, а големия черен котарак отдолу ги слуша уж с половин ухо… Прясно обърнатата градинска почва е изпръхнала от вчерашното поливане послучай засаждането на чудесни градински храсти и цветя и сега създава неповторимото усещане за жажда за живот и чака да прегърне нови семена и с любов да им даде своите сокове…Как да си тръгнеш просто така? Идва ти да правиш любов направо там, на голата земя, за да може да почерпиш достатъчно от нейната сила докато се завърнеш пак. В устата ми още усещам вкуса й, дори вкусът на месото е някак си по-различен, по-вкусен…А за дядовата ракия няма изобщо дума да обеля, тя ще бъде съхранена в генетичния материал на всяка клетка по тялото ми. Магия, чуден сън, а аз трябва да се събудя и да се боря отново за щастие, права и да спазвам задължения в градски условия. Но поне сега ще имам награда- да се върна пак!

Вече съм сигурна в това, което вчера твърдях - от гражданин можеш да направиш селянин, но от селянин никога няма да стане гражданин!

 

Прозявка

Навън се е отворило едно чудно време - точно подходящо за посрещането на баба Марта - “женския” месец, пълен с капризи, но и все повече напомнящ за топлинката и красотата на лятото… Ммммм…Само чакам да позеленеят дърветата, да цъфнат и цветенцата и като една събудена пчеличка ще ги обходя всичките и ще ги помириша с пълни дробове, за да проникне аромата им до последната фибра на изтормозеното ми тяло и като една фея да се обновя и да започна активно да се впускам в най-различни преживелици…Както аз умея! В мен се събуждат постепенно странни желания - искам да прекопая градинка, да подредя дома си, да се срещна със всички приятели, да изпея песен на висок глас…Що пък да са странни?! Нима не е заложено това в традициите на българите?! Сега започват Заговезни- първо Месни после и Сирни и след това пост до Великден. През седмицата от Месни до Сирни заговезни народа е въртял само хора, празненства и веселби, защото по време на постите са забранени, а и започва кърската работа. Май и най-много бебета са се правели пролетно време… И ние сме част от кръговрата на природата, колкото и да се мъчим да я опитомим!

Аз се оставям на нагоните си и започвам довечера с див женски купон!!! Три дни почивка ще ги запълня със желанията на сърцето, тялото и душата…

 

Пролетно почистване на тялото

От една-две седмици съм си поставила цел да се приведа в лятна форма - да отслабна, да се оскубя перманентно, да се разкрася, да обновя и гардероба. С обезкосмяването напредвам - IPL има ефект, падат цели снопчета и оголват нежната ми плът на петна. Втората процедура ще разшири пространството. Козметиката и намаленията по магазините помагат много за другите. Зор виждам с отслабването! Всеки ден се боря неистово с огромния апетит който ме е налегнал и си търся какви ли не оправдания. Както се знае, тренирам редовно. И всяка сутрин кантара показва кило-две над 55. По дяволите! Не може ли хем да си ям, хем да си слабея?! Знам, знам - качеството и количеството на храната са определящи! Ама не е само това! И ВОЛЯ си трябвааа! И то доста силна и инатлива! Пък моите ангели се предават пред първото шоколадче на хоризонта, а какво да говорим за торта! Пък хората сякаш нарочно не спират да черпят точно такива неща! Що не ме черпят пилешка пържолка със салатка от марулки? Хем аз доволна, хем те - почерпили!

Ама стига хленч! Идва пролет! Пролетното почистване на тялото трябва да започне  още от зимата, или да не спира! Ама да бъдем реалисти - нали затова е пролетно!!! Започвам бавно, но славно. Нали хубавите неща ставали бавно!? И мъчително…

 

IPL - за или против

Получих необичаен коледно-новогодишен подарък от любимия - епилация с IPL. Радвам се, защото имам качествена козметичка, която има две висши образования по специалността, с която си изкарва хляба и непрекъснато е в час с новостите в медицинската козметиката. Утре вечер е заветната дата и аз се вълнувам като малко дете. Надявам се с един удар да се оттърва от голяма част от досадното интимно окосмаване и да спра да ходя всеки месец на скубане като прасе по Коледа. Пък подаръкът е и в известна степен и за приятеля ми, тъй като разбрах, че не обича окосмяването на специалните места и аз ще спра да се изследвам в банята преди всеки интимен акт на сладострастие дали евентуално не се е показал някой досадник. Наистина инвестицията си заслужава, процедурата не е скъпа и доколкото разбрах и се надявам да е истина, там където IPL е минал - трева /косми/ не растат вече. Информация в мрежата не липсва, а и козметичката ми ме информира подробно за всичко - как ще протече, какво е усещането и какви са последствията. Стискайте палци, защото все пак 70% от ефекта зависи от професионалиста. И така ще съм готова за лятото преди всички

 

Ваканция в Рая ІІ

Кулминацията явно предстоеше - новогодишната нощ!!! През целия ден на 31.12.2007 се подготвяхме за празника, поканихме още едно българско семейство, което живее и работи в Швейцария (Мариян и Вили) и всички вкъщи си разпределихме задачите: всеки трябваше да приготви поне по едно ястие и да се включи в подреждането и почистването на къщата. Генчо направи баницата с късмети, аз и Ирина приготвихме салатата и сърмите с кисело зеле, което специално донесох от България, Александър приготви задушено месо с картофи по сръбски в гювеч. Мариян и Вили донесоха мезетата и десерта и всички се събрахме около масата на сладки приказки малко след 20:30. Докато изтичаха последните минути на 2007 се отваряха подаръци, разказваха се вицове, правеха се планове за посещения в трети страни през лятото и неусетно се появи бутилката с шампанското и започна обратното финално броене: Честита Нова Годинаааааа! Целувки, прегръдки, мили пожелания, съкровени мисли за далечни любими хора, телефони разговори до БГ, еееххх! В Базел ежегодно се организира новогодишна заря, която се изстрелва от военен кораб, продължава около 30 мин. и е изключително зрелищна. Така че всички без Александър, който имаше да наваксва със съня, се отправихме към най-близкия бряг на р.Рейн с автобус на градски транспорт /дори и в новогодишната нощ работеха/ и по пътя естествено пеехме Многая лета и Химна на България. Покрай реката се беше струпало огромно множество с бутилки и чаши в ръце и всички зяпаха към небето, от където се сипеше дъжд от неземни светлинки в причудливи фигури, които изтръгваха възторжени викове от стотици гърла на десетки езици… Великолепно!!!

Но свърши! Всички изведнъж се пръснаха в различни посоки - ресторантите и баровете се пукаха по шевовете, през запотените прозорци се виждаше как хората танцуват в претъпканите зали, по улиците се чуваше пукот на малки фойерверки, глъчка, смях, песни, че дори и танци… Направихме опит да проникнем в един два клуба, но всички бяха толкова нагъсто, че ние решихме да отложим тази веселба за по-спокойна вечер. Обратния път да вкъщи го извървяхме в бърборене, песни и разговори с приятели по телефона. Първата нощ на 2008 беше кратка, първият ден премина в заслужена почивка и обилно храносмилане на всякакви кулинарни удоволствия. Следващите няколко дни преминаха в обиколки /туристически и шопинг/ на Базел сити. Посетихме Природонаучния музей и Музея на анатомията на човешкото тяло. И от двата излязохме зашеметени, възхитени и удивени от експонатите. Играхме боулинг, дартс, ходихме на бар в най-високата сграда в Базел, която всъщност е висока колкото нашия хотел Санкт Петербург. В Европа търговците правят празничните намаления на няколко етапа според наближаването на празниците и отминаването им. Започват с 10% две седмици преди празниците и стигат до 70% след Нова година. Всички известни марки имат магазини там и има случаи когато цената на дреха или обувки е по-ниска от тази на кафето или капучиното!!! Как да не купуваш?! А какво и за кого по-напред да купуваш?! Парите, във каквато и валута да са, имат един голям недостатък в женски ръце - свършват точно когато най-много ти трябват Но всяко зло за добро - ако не бяха свършили нямаше да мога да се върна с толкоз много багаж /куфарите ми едвам-едвам се затвориха /.

Ваканцията на Евгени свърши и на 03.01.2008 той отлетя обратно за Амстердам, а ние с Ирина останахме по женски, тъй като Алекс през деня е на работа. Оттам нататък нещата вървяха вече към края на една вълшебна ваканция и трябваше да се граби с пълни шепи от всичко! Успях да посетя една от тренировките на Ирина по тае-бо, но за това ще пиша в другия блог. И така се редуваха разходки, шопинг, обяд, шопинг, кафенце, шопинг до каталясване. Накрая Александър се смили над нежните ни тела и ни заведе в един разкошен спа център със сауни и басейни, кадето всеки оставя цялата умора на света и излиза съвършено пречистен телом и духом. Закиснахме в един открит басейн, оборудван със невероятни дюзи и приспособления за подводен масаж, който беше пълен с топла вода и над главите ни се сипеше сняг. Бях чувала за такива, но не бях ги преживявала! Искам пак! Но после се потопихме в едно невероятно разнообразие от видове сауни - руска, турска, парна, билкова, био, с огън, с треви, с камъни, сас звезди, с музика, и така добре накиснахме голите си тела, че чак забравихме, че времето, за което сме платили изтича и трябва да се отправим към къпалните. Прощалната вечеря беше фондю, което след преживяванията в сауните ми се стори  най-вкусното ястие на света. Стегнах с триста зора огромния си багаж, но трудно заспах последния си /засега/ швейцарски сън. На следващия ден Цюрих, самолета, и “Добре дошли на летище София”, където потънах в прегръдките на любимия.

Няма да описвам неизбежната адаптация от единия към другия свят. Оттук нататък е лесно, но обратното е страшно. След като видиш как живеят другите народи осъзнаваш, че не е достатъчно само да обичаш родината си, но трябва и ежедневно да работиш, за да стане тя едно по-уютно и привлекателно място за живеене. И това зависи не само от управлението, а трябва да започне от всеки един от нас, от домът, от входа, от блока, от улицата и тогава да се огледаме и да разберем, че това всичкото наоколо си е наше и трябва да си го пазим и поддържаме, за да му се радваме като швейцарци .

 

Ваканция в Рая І

Откакто се върнах, разказвам това вече стотици пъти. И ще го разказвам поне още толкова на хората, които още не съм срещнала…Ще го разказвам и на децата си, и на техните деца…И с всяко следващо разказване преживяното ще се превръща в приказка, легенда за един друг свят, различен от този в, който си създаваме ежедневно, с общите усилия на всички ни…и си мислим, че е най-великия и прекрасен!

Малко ирония в началото, за да ме предпази от разчувстване!

Прегръдките на приятелите ми се оказаха портата към един свят, в който хората ценят и пазят всичко, създадено от тях за самите тях! Базел е градът, където живее моята приятелка Ирина, щастливо омъжена за сърбина Александър на шумна и весела църковна сватба в Белград 2007, но подписали официално брак пред швейцарските власти на 22.12.2006. Славяни, слава Богу! Мястото за живене е избрано отдавна и двамата просто следват пътя си. Адаптирането за нея е по-трудно, заради езиковата бариера - за да работиш ти е нужен немски писмено и говоримо, и швейцарски говорим диалект. Сега ходи на курсове по немски и упорито изследва всички обяви за работа за някое случайно вакантно място с английски. А той работи във фармацевтична компания и печели достатъчно за да издържа и двамата без никакви лишения. Нека са щастливи и силни заедно!!!

Малко след като кацнах на летището още ми беше твърде радостно от очакваната среща, за да мога да направя веднага паралел за сравнение /неизбежно е!/ между България и Швейцария. Но постепенно нещата сами се набиват в очите - пътят е широк, без дупки, добре осветен, има маркировка и указателни табели за всичко, в тунелите е светло като ден, в града няма задръстване /не защото е малък, а защото има много и удобни начини за придвижване от точка А до точка Б/, чисто е, подредено някак си… Всяко дворче и прозорче са празнично украсени и намигат закачливо, дори на строителните кранове отгоре имаше поставени коледни дръвчета!

В семейното гнезденце на Ирина и Александър цари същата атмосфера на чистота и ред, но носи техния дух, уют и е толкова цветно, че те обгръща с приятна топлина след пътуването и ти става драго сякаш си у дома…

През уикенда Александър беше организирал двудневна екскурзия в Алпите: посещение на замък-галерия, къщата-музей на H.R. Giger - създателя на Пришълецът, традиционна вечеря по швейцарски, действаща фабрика за швейцарско сирене със дегустация, разходка из един от скъпите курорти Гщаат и всичко това придружено от невероятни гледки и хубаво време, добра компания и здрава храна. Когато вечерта в неделя се завърнахме в Базел емоционално задоволени почти веднага заспахме. Помислих си само “За Бога, а това е само края на третия ден от моя престой!”

 

Полетът

Имах удоволствието да прекарам новогодишните празници в една от най-добре уредените държави на света, или както аз я кръстих държава-приказка, Швейцария. Заминах с първия полет със самолет в живота ми на 28.12.2007г. Чувствах се като дете, което за пръв път вижда света и го осъзнава рязко, изведнъж. Усещането при излитането ми се стори като в доста бърз асансьор и вече мога да отметна едно от онези неща, които човек трябва да направи през живота си - полетях…Очите ми бяха разширени и се стараех да не изпусна и секунда от преживяването от първия до последния миг, изследвах себе си, реакциите си и тези на другите около мен, чак ме досрамя и леко се притесних. Това, което за някои е ежедневие в 21 век, други го изжияват за пръв път и откриват света отново и отново. За час и 50 мин полет ми сервираха сандвич, сок и кафе. Но кой ти мисли в момента за ядене и пиене?! За Бога, та аз летя!!! Гледката от илюминаторите май и птиците не я виждат! Имах огромния късмет времето в Централна Европа на отиване да бъде съвършено и видях приказните Алпи отвисоко, окъпани от огъня на залеза! Както ми обясниха семейство германци до мен, това било огромна рядкост по това време на годината. Вълшебство!!! Отдолу малките светлинки на населените места блещукаха като същинска новогодишна украса, дори се виждаха по големите елхи с техните украси! Кацнах на летище Цюрих успешно и гладко и приказката започна още от летището!

Нама да уточнявам, че летището всъщност е малък град. Филмът “Терминалът” може да бъде заснет там с мен в главната роля, но не като такава драма, а като “Най-нестандартните къщи по света” например, хаха! Дори си има и вътрешно мини метро, което те превозва от изходите на самолета до залата с багажа и обратно и вътре ти прожектират холограми! Абе, как да мигна като може да пропусна нещо!Мен ме пропуснаха на всички контроли и така се озовах в прегръдките на моите приятели.

 

ЧЕСТИТА НОВА 2008 ГОДИНА!!!

ЧЕСТИТА НОВА 2008 ГОДИНА ОТ БАЗЕЛ, ШВЕЙЦАРИЯ!!!

Желая на всички,

големи и мънички,

радост в душите,

песен в устите,

ум в главите

и смелост в мечтите!!!